Не трябваше да те напускам

и да те оставям да си отидеш.

Осъзнавах колко много ще те нараня,

но не можех да ти кажа защо го направих.

Трябваше ли да изминат толкова години,

за да разбера, че още те обичам -

оставих рана в твоето сърце,

а моето от болка все още се свива.

И повече в живота си не те видях,

не разбрах нищичко за тебе...

А искам да те видя, знам, че е грях.

Къде да те търся? Кажи ми...

Аз имам нужда от твойта усмивка,

от рамото, на което дълго съм плакала.

И тялото ми тръпне, от теб недокоснато -

ако те намеря, ще ми простиш ли?