Jan 11, 2011, 11:00 PM

Късно щастие 

  Poetry » Love
1131 0 35

Да изгубим със теб късно щастие, сред гора от мечти.

Дъждове  да посипят в  косите ни злато изстрадано...

В чудна есен бъди разлюляна бреза. Нека вятъра

с мойте устни, без глас да рисува по теб листопади...

 

Морни  клони да тегнат до болка от жадни мъгли.

Късни птици да жънат небето - узряло за обич...

Ще се реем сред облаци грях. На Луната легни.

И звезди запали  тази нощ  във целувкова доба...

 

Съживено от капките сбъдване ще отприщи река

и душите ни  есенни, в себе си, корен ще вържат.

Пролет, лято се свършиха в суша, но сега заваля...

Нека пием от времето свито в сърцата ни тъжно.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??