Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
Mar 18, 2021, 9:00 AM  

Kъсопаметно 

  Poetry » Phylosophy
834 4 5

Как искам... Ето пак, натрапчивото Его,
а как дойде? Ни дрипа, залък, ни постеля.
Каквото беше ти отсъденото, взе го,
раздаденото  – нека Бог да определя.

Остават само бледи спомени, сиротни,
да пият люта глътка морните копачи.
Камбаната, веднъж, на мъртво да удари,
да мрънка попът, оплавачка, да заплаче.

За мъртъв, казват, или хвалиш, или нищо,
каквото сторил, сторил  – няма криви, прави.
Когато времето жалейките разнищи,
е късопаметно  – поплаче и забрави...

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??