Клеча си сама, подпирам дувара
кирпича предава са, веч са руши.
Козата дори си мълчи и тя страда,
как години натрупа и на ней и тежи.
Красиво у село е, цъфтят си цветята,
кръжат си пчелички, жужат и жужат.
Крава тъжно мучи, а кобилката мятя
копита в полето де тревите тучат...
Кръчмата тиха е, празен мегдана,
къде ли покри са тоз селски народ?
Краска и тя замълча, хич я няма?
Какво да река ви - замрял е живот. ...