La donna e mobile

May 14, 2009, 10:24 AM

Poetry » Other

475 0 3

(съвсем малко след кòмата)

Хубавко е да

въобразяваш:

- О, la donna! Добре сте мобилна!

(Но за пръв път

съжалявах,

че съм толкова млад и силен).

Калейдоскопно се

наредяваха

на живота ми най-страшните части.

(Само в болница

ясничко ставаше

що е болка – да нямаш участие...).

- O, la donna?

Нали ми предписаха

замъгляващи – а ги спестихте?

(И сестринката

я заболяваше...

- Оздравяваш! Но ме милвай тихичко...).

Оздравявах...

Налудните мисли

вече по-притъпено се рееха.

Оздравявах...

а които умряха –

те не искаха да живеят...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

враната (Маргарита Василева)

2009-05-15T06:30:19+03:00

Неистово Саше...!
old_scoundrel (Александър Белчев)

2009-05-14T12:43:41+03:00

Ами така ми се струваше, когато неистово се борех за живота си в реанимацията. Тя не е най-здравословното местенце,както всеки знае,лекарите, колкото и да са добри, не са магьосници, все пак. Никому не пожелавам да преживее това, разбира се - но когато постоянно си очи в очи със смъртта, стойностите се променят. И колкото и недостатъци да има това стихче, оставих го така, както ми изглеждха нещата в секундата, когато се убедих, че съм "прескочил трапа".
mariniki (Магдалена Костадинова)

2009-05-14T12:12:23+03:00

последните два реда казват всичко...