La Donna e mobile…

                                          на Теб...

Една Жена  със нежновея

танцува, свирейки с уста-

за първи път в нощта, до нея

се бе докоснала Страстта...

Красива, утринна, подвижна

във още  нощен аромат:

подскача весела, безгрижна

като пчела от цвят на цвят...

Брилянтна утрин...Хлад и свежест,

Живота е неустоим,

но без усещане за Нежност

и Трепет, трудно обясним!...

Като Послание се носи

дошло от нощ, в която тя

се бе отдала без въпроси...

Светът да слуша занемя...

Край нея- Вятър, птичи песни

пред нея- хоризонта спрял

е все да бяга и е лесно

да иде с Вятъра на бал...

Със птиците се заиграва

ако ли Вятърът не ще...

Каква Жена!...Вселена цяла,

а не изследвана въобще...

Но с чудна яснота разбрала

тя женският си интерес

във прелестна самозабрава

лудува в утрото с финес...

Мъхът по младата й кожа

настръхнал от нощта стои,

че само мъжка ярост може

страстта му да успокои...

.... Една  Жена със  бързовея,

подскача, свири си с уста-

Светът се радва,  птици пеят,

дървета махат със листа...

Но и звездите все блуждаят

и сменят своите места...

(Нали и ние от Безкрая

опитомили сме Страстта?..)

...Пристъпва палаво, игриво

към друга нощ и друг екстаз

и ту подвиква закачливо

на Вятъра със Нова страст,

ту спира и цветята гали

преди напред да продължи...

....Една Жена!....И  Бог едва ли

могъл би да я удържи!...

д-р Коста Качев