Коридори без изходи, грешни посоки,
стара детска забава, житейска съдба -
всичко вижда се ясно, стоиш ли високо,
но попаднеш ли там, става трудна игра.
Милиони въпроси в главата ти тичат -
ще успея ли, мога ли, зная ли как?
Всеки път на предишния май ти прилича,
накъде да вървиш няма никъде знак.
Как да стигнеш до края, къде ли си сбъркал?
На памук ти прилича сега мисълта -
много мек, много бял и безкрайно объркан,
без начало и край - само сложна среда. ...