Не съм написал нищо. Нищо ново.
И този ден така го пропилях.
На бедното ми поетично слово
опашката така и не видях.
Из дебрите на лабиринта сложен
изгубих я таз нишка от коноп
и щурам се като пастир безбожен,
изправен пред библейския потоп.
Спасителния изход не намирам,
но в сянката на каменния зид,
пред залеза на този ден съзирам
лъча на поетичния ми гид.