Лабиринт

Затворя ли очите си, те виждам,

с усмивка странна, но красива.

Със сила пълни са очите ти,

аз виждам,

но плаха е душата ти - дете е.

Дете, изгубено в живота,

и бягаш из безкраен лабиринт,

а пламъкът се губи в тъмнината

и губиш пътя си за сетен път.

Водач да бъда аз, на тебе?

Ще позволиш ли тази чест, на мен?

И питам пак с глас душевен,

но моя глас не чуваш ти.

Следи той, в мрака, всяка твоя стъпка,

показва ти посоката една,

но ти не виждаш таз посока

и губиш се зад ъгъла на лудостта.

Не искам аз да те променям,

приемам те тъй както си.

Да, може често да те съдя,

но, моля те, прости това,

защото глупав е човекът влюбен

и често съди любовта.