ZAGORA (Диана Кънева)
411 485
Aug 15, 2013, 6:49 PM

Лабиринтът 

  Poetry » Phylosophy
390 0 3

 

Милион и една години осъзнавам света

и в бутониератана живота кича

безброй слова.

Опитвам да се догоня, да се настигна,

но като кучешка опашка се изплъзвам.

Въобразявам си, че къртичините

са превзети от мен върхове

и огласявам  пространството

с победни  възгласи.

Всичко давам и всичко отнемам

сред праха  на изконния страх,

а всъщност съм ангел с оклеветени криле.

Сеизмично се гърчат декорите на времето.

Епохите са хидри, които убивам,

докато пътувам към подземното царство.

Изгубвам се при всяко раждане,

не зная кой съм, къде съм

и защо замръквам и осъмвам?

Между измислици  търся истината

 с много труд и пот, но съм още на прага.

Чувствувам се  обречена овчица,

залостена в кошарата на боговете,

а всъщност съм  милиарди прашинки

търсещи своя магнит.

Под модерни технологии

крия първичните си инстинкти

и все се надявам на чудеса.

Някой с магическа пръчка

да ме изведе от лабиринта.

© Диана Кънева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??