Jul 5, 2008, 9:37 AM

lady Blue 

  Poetry » White poetry
581 0 8

днес Пеги Сю
мотая се на верандата
на собственото си мълчание
тъпча лед във всяка чаша лимонада
и тайно сипвам вътре джин
Луис и Били
са ми най-добрите приятели
вкарвайки ме във всяка нота джаз
от винил
нямам търпение да си сваля
парцалените лентички от косата
и да си намажа миглите с аркансил
все някоя пеперуда ще кацне на рамото ми
да ме целуне
притискам възглавниците
на старата люлка
разлиствам Вог от преди две години
търся си сатенена нощница
с панделки 
където да скътая въздишките
на залезите зад хълма
когато стъпваш нереален по спомена
имам най-красивия пръстен на земята
и капка надежда на скулата на нощта
чакам те
достатъчно
да се върнеш

© Зорница Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??