Една любов от ласка се нуждае,
тъй както цветето от капка влага.
Душите се издигат, но мечтаят
да се докоснат и ръце протягат.
Защо е нужна тази късна среща,
щом отзвучава всичко мимолетно?
Сърцата до последно са горещи,
дори да секнат пъстрота и цветност!
Пресичат ли се правите в безкрая,
когато в успоредност дълго са живяли?
Навярно никога не ще узнаем -
затворници в отдалечени зали.
Едно докосване е повече от всичко.
Превръща се в печата на мечтите.
След него две души не са самички.
И никога отчаяно не скитат.
Защо любов от ласка се нуждае,
тъй както цветето от капка влага? -
Душите се издигат, но мечтаят
да се достигнат и ръце протягат.
© Младен Мисана All rights reserved.
Пожелавам ти истинското щастие - онова Неземното, а не това, на което ни учат тук на Земята невежите!