May 17, 2017, 5:57 AM

Лед 

  Poetry » Other
418 0 1

Захранвам илюзорно,

копнежи безпризорни,

с мисли изподрани,

изтичащи през длани.

 

Стремя се да те стигна,

с любов да се повдигна.

Попиваща в нощта ми,

прозира немощта ми.

 

Смразяващата болка

от замерване с думи,

набъбва паралелно

с леда помежду ни.

 

Живота превръща 

в река с ледоход.

Думи не се връщат

в този, наш живот.

© Мария Божкова All rights reserved.

МаЖор

посветено на други хора...

 

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??