Иска ми се нещо да ме докосне отново, 

изстинах ли след теб, или просто не чувствам леда,

в гърдите кънти звук като от конска подкова,

механична пулсация, ехо от изгубена студена война... 

Ръцете ми към теб посягаха, сякаш дърпани от кукловод,

сега се правя на нежна, гореща, на тръпка, на роб

и нищо не чувствам, ни допир, ни вопъл, ни дъх, ни усмивка,

гледам в очите им топли, а моите - покрити със снежна покривка...

Докосвам ги, слушам ги, галя ги,

искам ги секунда, отбягвам  ги две,

ранявам ги, гоня ги, мразя ги

и все тебе виждам, тебе, мое безкрайно, синьо небе...