Дъждът не отми калта неизбежно горчива,
в гърдите ми трупана дълги години
от ялов език на сган безогледно бъбрива
във днешните сиви и чужди картини.
На клетата Майчица родна, презряна,
сложиха кръста палачи безплодни,
а някога нежна, добра и засмяна,
гърчи се днес сред влечуги злокобни.
Кръвта ѝ чиста и свята изтича на запад,
попива във хищна и чужда, ледена пръст.
Ветровете им страшни, като вълци я хапят,
а душата ми вие за отплата и мъст! ...