Бързаш ли, когато времето се стопява,
когато мигът умира и се ражда друг,
в прохладата на кратка мисъл заснежена
по бяла писта да гониш препускащия бяг.
Искаш да се плъзнеш и отминеш без вина,
необременен от ласката на моята душа,
разпръсна по лицето ми капчици тъга,
да ме парят и в леден огън да горя.
Всеки лъч отхвърлен потъва в бездна,
дръзнал да потърси утеха в тъмнина,
студено ми е, но да вървя все още мога,
а ти бързаш да настигнеш края на мига.