Apr 23, 2018, 1:04 AM  

Леден Водопад 

  Poetry » Other
409 0 2

 

Леден Водопад

 

Сънувах се във бяла риза

с блестяща, вързана коса,

с нозе поглаждащи тревата

и ръце, облени в светлина.

Опитах се насън да се озърна.

Защо ли бях съвсем сама?

Внезапна болка ме разтърси

и свкякох се в студената земя

на бялата ми дреха снежна

яви се алено петно

дори и без да го поглеждам

знаех, че отвътре е дошло.

И рана нямаше, ни изстрел

сърцето ми внезапно прокървя

болката успя да ме разкъса

и излезе гордо на повърхността.

А струйките се стичаха надолу

в безкраен леден водопад

знаех - от това не се умира

"Живот" след вътрешен разпад!

 

 

© Весела Маркова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??