Леденият замък се топи,
остава шепа сълзи по земята,
а в тях - погребани мечти
без цел, без мисъл, без остатък...
Гори денят, топи следата,
животът шеметен ритъм реди.
Топи леда, мигът е кратък...
Кратък миг е, но почти...
Почти боли, почти наяве,
насън палатът все блести...
Все борят се живот и здраве -
достатъчни са все, почти... ...