В лед студен
                             затвори моята душа
                              плач не чуваш ли?
                               Това е любовта.

                               Смърт и разруха
                              на вратата ми чука 
                                 Не чуваш ли???
                                        Не?!

                            Плач в тъмнината ехти
                               нима не чуваш вик
                                за помощ крещи
                                  Къде си ти???

                                И сякаш всичко 
                              изчезва в тъмнина
                               и някой пронизва 
                                   моята душа

                             И аз падам, и потъвам
                                в езеро от сълзи,
                               но пак няма кой да
                                     ме спаси!
                 

  П.С              Помогни ми, моля те, спаси ме от това,
                  което някои наричат обречена съдба, а аз 
               го наричам "любовта на една обречена  душа!"