Бели планини на север се издигат някъде над нощното небе.
Ако успееш ти да ги преминеш, по пътеката от злато поеми.
Аз ще те посрещна от небето и ще те докосна нежно в нощта.
А ти като облак летен ще се издигнеш и ще стоплиш моята душа.
В буря аз ще се превърна, а ти - в необузданото море.
И само страстите ще помниш след магията от ледове.
Ще затихнат после ветровете.
Ще заспят тез снежни върхове.
Ще остане само спомен като светлина по звездното небе.
И зората като див сокол твоя сън ще отнесе.
Само болка сладка ще остане щом задухат ветрове.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up