ЛЕДЕНА ПРИКАЗКА
Топло е навън,
но аз умирам от студ.
Стоя като пън,
не искам друг.
Обвито в лед
е моето сърце,
а навън е пег,
че чак ми се реве.
Моите сълзи
се превръщат в лед,
а студът пълзи
по тялото ми.
На лицето ми
вече няма усмивка,
неми са устата ми,
те са в почивка.
Не мога да ти кажа
спасяващото "СПРИ".
Сърцето ми заради теб
отново се заледи.
© Вероника Братанова All rights reserved.