Нещо в нас с тъга си отива.

Част от мен, част от теб - бавно и тихо умира.

Зимен ден и частици от нашия смях.

Стопява се споменът бял.

Аз и ти - две уморени лица.

Всичко край нас е шепа стъкла.

Студени, празни очи -

всеки раната своя прикри...

И усещаме хлад.

Мъртво е всичко, нали?

Нашите души - ледени блокове

в тишината там се докоснаха...

И напомня нещо забравен някъде сън,

в сърцата още от лошите думи боли...