Полòжи в оределите му клони
мъх снежен от далечни небеса,
в краката му снежинки милиони
и нежна пелеринена негà...
Целуна го с дъха на дива жрица,
а корените луди обузда,
смрази ги като ледена кралица,
духът му върза с трèпети в нощта...
И бòриките - груби мъжки длани -
изви, със снежно-вятърни крила...
А после лед в дълбоките му рани
посипа... като истинска жена. ...