Безпощадно в покоя на тишината
цветове разпростират се в душата!
Събират се, давят се, убиват се
и пак се въздигат над себе си!
Вглеждаш се в натежалия си поглед,
от ледено зелено по-наситен той е!
А колко мънички прашинки суета крие
разпиляващи се, давещи се, въздигащи се
над мойте ледено зелени омайващи очи!
Искрени, неискрени, лъжещи, нелъжещи
просто мойте прекрасни ледени сълзи!
Омайват те, пленяват те, разкайват ме, ...