Nov 2, 2018, 11:29 PM

Легенда за Белоградчишките скали 

  Poetry » Odys and poems
631 2 7
Нявга, много отдавна, не се знае кога,
два манастира... извисили снага
в небето над крепост и стръмни скали,
пазели спомен за любов що боли.
Живяла е Вита, красива мома,
с хубост неземна, самодива била,
с коси златоруси, с дълбоки очи,
с алени устни, с гайтанлии вежди́ ,
снагата - тополка, а гласът и́ звънче
като ромон огласял усоите все.
Пасяла тя стадо... с овци́ и кози
по поляни, ливади, върхове, долини. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева All rights reserved.

Цялата легенда събрана в едно.

Random works
: ??:??