Безмълвна нощ се спуска над Бояна
и само вятъра във клоните шепти.
Една самотна свещ догаря в храма,
където влюбено рисуваш ти.
Ще може ли нощта да скрие твойта тайна,
че там, далеч от хорските очи,
една любов, красива и омайна,
като икона в твоя храм мълчи.
Рисуваш ти и неусетно времето минава,
рисуваш, упоен от своя сладък блян.
Дори и любовта ти да потъне във забрава,
сърцето ти остава в този храм. ...