Погледи и думи върху себе си сбираше -
в пустиня попили капчици дъжд,
искаше друг да погледне - от мъка умираше,
тълпата път струва, но къде е желаният мъж.
Коленичила гола, през нощта до реката,
впила нокти до болка във пясъчен бряг,
а вятърът сплитал венец и заплакал
до нея, попивайки сълзùте ù в нощния мрак.
Песента ù, в началото тиха и плаха -
химн на отчаяние, зов и надежда една,
като птица политнала, от небето помахала,
на вой се превърнала, от ранена в сърцето сърна. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up