В лето последно на Търновско царство
орди османски нахлули са там,
каменна крепост да сринат със ярост,
църкви - светини да палят без срам.
Народът сломен от болка зловеща
кървави сълзи заронил с тъга,
нощем се носели стонове тежки
в царския град, где вилняла смъртта.
Едничка опора в това трудно време
бил Патриархът Евтимий, самин
що благославял българско племе
и насърчавал го с дух несломим. ...