Aug 7, 2020, 12:39 AM

Легенда за сина на ореха 

  Poetry » Odys and poems
824 8 10

  1. Синът на ореха

 

С дълбоки корени в земята

той смуче сокове и влага.

С върха си сочи небесата,

към Бога клоните протяга.

 

И всеки ден го слънце грее,

по ръст на татко си прилича.

Расте, расте и хубавее...

добрите хора го обичат.

 

Поникнал бе далеч от къща,

но до съседската ограда,

с корона гъста и могъща –

над двора сянката и пада.

 

 

  2. Свидетелката

 

В нощта, когато всички спели:

животни, хората и птици,

луната своя път поела

между безбройните звездици.

 

Тя милвала със светлината

Земята, жадна за отмора.

Щурчета свирят в тишината...

Едно момче излязло в двора.

 

Видяла беше го луната,

на сън ми случката разказа...

как с лейка тичал в тъмнината...

Накрая снимките показа.

 

След разказа на път в простора,

пое обхода край Земята...

Но рано бе да слизам в двора,

преди да зазори зората.

 

В съня видях я полетяла,

край синята планета наша...

Записа туй що е видяла 

там... в "Хрониките на Акаша".

 

31 декември 2014

 

("Любов и живот" - втора книга)

 

Свързани произведения: "Легенда за ореха",

"Живот и любов" - втора книга

 

 

© Иванъ Митовъ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ники, от сърце ти благодаря за коментара, в любими и звездичкта!
    Ти винаги успяваш в творбите намериш зрънцето, което автора мечтае да посее в сърцето на читателя! Имаш щедро сърце и за всекиго намираш добра дума да кажеш! Бог да те благослови за добрата душа която притежаваш! Малко са хората като тебе в днешно време! Желая ти здраве, щастие и много, много обич!
    Благодаря и за добавката в любими на Диди!
  • Чудесна легенда!
    Прочетох с интерес!
    Браво, Иване!🍀🍀🍀
  • Благодаря ти, Симона за посещението. Радвам се, че поемата те е заинтригувала. Желая ти хубав и ведър ден!
  • Чакам продължението с интерес. Дори и да не е обнадеждаващо, както ми се иска, се радвам, че тези орехи ще намерят трайно място тук. Това му е хубаво на написаното, че остава живо завинаги.
  • Деа, вярно е родът и при хората и при растенията търси начин да запази своя вид. Висшите космически сили, Бог, се грижат да помагат на видовете да оставят потомство... Така се случи и при мен. Обикнах сина на ореха и правех всичко възможно да се грижа за него, но... Можех ли да предположа какво ще се случи... Следва продължението на историята в две части...
  • Благодаря, Георги! Всичко добро ти желая!
  • Знаех си, че ще оцелее. Животът винаги си намира път и начин.
  • Браво!Много добро произведение!
  • Красимира, Красимира, Бог се беше погрижил да поникне орех от отсечения. За това написах и втората легенда. Но бедата преследва моите орехи. В продължението на тази легенда ще прочетеш какво се случи със сина му.Благодаря за посещението и коментара.
    Благодаря и на Младен, Юри и Мариана за прочита и добавката в любими!
    На всички желая здраве и хубав ведър ден!
  • Четох как големият орех е бил отсечен и си помислих, а защо не засадят друг. Нали на този принцип продължава живота. Едно си отива, друго идва и сега съм доволна. Хубав стих, Иване!
Random works
: ??:??