Като клетви от здрач, като тайни предания
под сурдинка изречени в глухия мрак,
бели птици, родени от неми желания,
на смълчания бряг тихо свличат деня…
И докоснали първите ласки на прилива
се превръщат в две жадни за лудост тела.
А страстта им е сякаш някак морски красива
и с вълните по пясъка вае греха…
Огнен танц…Див копнеж…После блудният вятър
по бездомния пясък плисва шепа зора.
И приседнал на кея, в шепи сбрал тишината,
ще рисува без думи тази нощ на брега… ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up