/продължение /
Минавали годините така,
течало времето като река,
но странникът край бедната колиба
от тежки мисли нивга не заспивал.
Но ето че, в късна нощ една,
на златна есен с грейнала луна,
дочул злодеят силен конски тропот
и жален глас, що молел се за помощ.
Видял и конник стиснал в ръце,
уплашено до смърт едно дете.
Сърце му затуптяло закърняло. ...