По Рая Видинска
Обичам те, любими мой, подобно врабчова сълзица.
Защо ли, питаш, толкоз малко? И сигурно ще бъдеш прав.
Но знаеш ли, любими мой, заплаче ли подобна птица,
че разтопява се светът, престава да е тъй корав.
Легенда има, мили мой, легенда стара за врабчето.
Присвий очи и унеси се. Ще видиш в придошлия сън,
как втурвам се, любими мой, към птичката добра, където
очаквам те със чудеса. И в тях не съм. Или ще съм.
Заплаче ли, любими мой, врабчето винаги умира.
Това е негова черта и може би дори дефект.
Но знаеш ли, любими мой, замлъква винаги Всемира. ...