Магичен залеза се спусна в нюанси аленочервени. Отпратил дневната покруса с надежда за безброй промени. Изваян ключ - ръце горещи, отключващи с едно докосване, нощта пред пламъка от свещи, знаеше сама въпросите. Дочакали с целувки полунощ, приятно влажни в миг се сляха. Луната ярка като златен грош, очерта контурите им в мрака. Мечтите, от вълни окъпани, лежаха върху мокър пясък. Покоя с ветрове пристъпили в небе обширно, звезден блясък. Догониха изпята песен, от нежни струни на китара, страстта на закъсняла есен, коварна днес, че е раздяла. И скреж по клоните дървесни, забравили за свойто лято, напомняха криле небесни, неотлетяли с първо ято.