Хлътнало, уморено, проскърцващо...

Колко ли си го тормозил?

Леглото ти.

Олтара ни.

Където тайно извършваме

ритуала си.

И то - леглото ти,

свидетел стана

на нещо ново,

красиво и чисто.

Любовта ни?

(„И какво е любов? И то е като живота, затрупваме го и рядко изживяваме напълно..”)

Говориш ми.

Думи.

Повтарям ги.

До запетая помня

какво си ми казвал.

Разбирам го напълно.

Разбирам те напълно.

Но пак боли...

и търпя.

Леглото ти

едва издържа.

Тежки станахме

и двамата.

Внезапно.

И то – леглото ти,

болезнено изскърца

(а душата ми изсъска)

под натиска.

Дори то чу думите ти -

а те трудни са...

за преглъщане.

И усмихнах се,

прикрих сълзите.

Прегърнах го -

леглото ти.

За да запазя

спомените.