Поседнах на първото стъпало,
от любимата ми стълба в дворчето на мама,
слях се с привидно тихия следобед
и наблюдавах оживлението покрай мен.
Щурците стържат със своя равен тон,
създавайки нежен монотон.
Мравките търчат през глава,
да отнесат, на мама, всички семена,
червеите по плочника са изпълзели,
а котката ги дебне настървено.
Черешите, плод са вързали,
чакам да се облекат в червено, ...