В болницата тихо е - помни!
При лекарят така добър, отиди!
С бялата покривка през нощта -
вечно ще живееш си напомни!
Но не тук на земята - а в сърцата.
На хората близки - позната ще им е тъгата.
И така по голите връхчета на тревата -
спомних си аз, за ръката.
На кондуктора, който дойде и спря влака!
П.С.
Лекар, достоен ще бъда - така, че никой да не се сбогува...
© Христо Георгиев All rights reserved.