Dec 10, 2015, 9:35 PM  

Леке 

  Poetry » Humour
681 0 2

Върху бялата ми риза

гледам– някакво леке?

Черно, мазно– не излиза.

И си казвам: "Айде бе.

Туй леке не се изчиства.

Ще отида на ХИМЧИ.

Ризата ми се брактисва,

а петното си стои."

Мисля си, отгде се лепна

туй натрапчиво леке.

 

В този миг съвсем ми светна.

Онзи, с турското кафе,

дето пули се отсреща,

сърба шумно и слухти...

за петното се не сеща

даже да се извини!

Гледа тъпо и се хили,

и уригва на кафе...

че простакът има сили

само за едно леке.

 

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Даа, досетих се сега, но не бива. Преди всичко сме хора. И творци.
  • Не разбирам, защо липсват коментари под подобни стихове.
    Пишеш с такава лекота.
Random works
: ??:??