на Димчо Дебелянов
Върху неоновата жара на града
като печална, уморена нестинарка –
на тиха скръб най-верната другарка –
забрадка черна е разпуснала нощта.
Треперят в мрака сънните листа –
безцветни, лекокрили пеперуди...
Градът
от сън дълбок ще се събуди
с римуваната в стихове зора.
"Аз искам да те помня все така..." –
ще пише пред раздялата поетът, ...