Силен повей ближе непрестанно
недомислено оголения врат.
Стъпвам устремено в утро ранно
високо над подремващия град.
Чувството в мен е някак странно.
Вчера вярвах, че съм още млад.
Живях автоматично и командно
задоволявайки нагон и глад.
По горската пътека, как банално!
Дрехата ми стана леден плат.
Дотука май живял съм ненормално.
Обзе ме и отвътре ленен хлад. ...