Dally_B (Даниела)
106 123
Sep 1, 2009, 10:11 PM

Ленени коси 

  Poetry
632 0 3

 

Посветено на София...

 

 

 

И, значи, така се получава...

Изненадите отново ни докосват.

Когато буря се задава,

колко ли от нас вървят си боси?

 

Асфалтът е горещ, но мокри

и винаги ще има риск за малък камък.

А дългите ù бални рокли

се носят само в приказния замък.

 

„Дори да бъда неразбрана

и дори всеки иден ден да ме боли,

все пак аз ще си остана

една принцеса с ленени коси.”

 

А ти ще ме погледнеш

с цялата си обич и човешка грижа.

Не, няма да посегнеш,

но ще кажеш – „Идвам да те стрижа”

 

И пръсти ще прокараш...

В очите ти ще се роди една сълза,

защото в себе си ще вярваш,

дълбоко в тебе, че я има любовта.

 

Но ще отрежеш всичко -

и вярата, и живота без театър.

Защо ли? Защото ме обичаш,

Защото си истински приятел.

 

И по-добре твоите ръце,

в косите ми с бръснач да минат,

отколкото моето сърце

(наивно) много други да разбият.

© Даниела All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??