tanq_mezeva (Таня Мезева)
1599 21358
Jun 13, 2014, 2:09 AM

Летен дъжд 

  Poetry » Love
464 0 4

Закопча ме небето. Затвори ме в облак. 
Замириса на дъжд и намокрено лято. 
Помътняла реката разплиска се болна 
и се спука земята от слънце и злато. 
Заваля, а косите ти светеха топли 
и обут във пробити и вехти галоши,
разпилявах ядосан горещите локви 
и те исках – и още, и още, и още... 
Но изтече дъждът и просъхна земята, 
от прозореца стаята вече ме вика, 
да се скрия прегърнал в завивките сякаш, 
десет локви, и теб. И това, че обичам... 

Ивайло Цанов

Във тъмната стая светлинка се е е скрила,
далеч от дъжда и горещите локви.
Прегърнала скришом тази част от всемира,
която е мисъл... що още ме топли.
И нищо че чукат във прозорците капки,
и  тъмно е вън, и нощта е бездомна.
Наложила тайно... невидимка шапка,
при тебе  ще дойда, не  холограмно.
В завивките спални като вятър ще вляза,
(полъх съм летен що роши косата).
Усети ли как, аз за теб непознатата,
дъждовно докоснах със обич душата?

Таня Мезева

© Таня Мезева All rights reserved.

Author has locked rating.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??