Летен полъх – музика вдъхна,
топъл миг над тъгата изгря.
И шумът от вълната откъсна -
нежен плисък, звънна сълза.
Кратък миг коренче спусна,
нарисува шепот в пясък бодлив.
Смело мъглата от пътя отблъсна,
идеща буря в мрежа той улови.
Миг е нужен с очи да потънем
във безкрайно-небесната шир.
Миг е нужен от камъче спънати,
да се изправим и продължим.