Прозвънява лятото със звън на камбана,
приласкава ни със седемструнна китара,
с токата и фуга, с неизменно белканто
и с песен лирична все ни приспива,
а зеници пълни с топлина, да не заспиват.
Ще бродим по улици, бъбриви потоци,
хванали се за ръце, помежду ни цвете
дарява ни с полъх, да се обичаме повече.
И с него ще диплим полите на лятото,
с аромат и невинност изпълнили стаите,
ще наквасваме пламенно жарки устни,
ще проучваме влезлия нощен лъч лунен...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up