Едно цветче от пътя ме отби
и върна спомени предишни,
донесе ми със китното венче,
картини с образи обични.
А там с ожулените колене
сред теменужени градини
раздавах някога като дете
прегръдки, песни на дузини.
И времето течеше в цветове,
мечтите идваха на лимузини,
и пазех във своето сърце
приятелите си любими. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up