Jul 19, 2016, 4:04 PM

Летен спомен 

  Poetry » Other
919 0 11

Едно цветче от пътя ме отби

и върна спомени предишни,

донесе ми със китното венче,

картини с образи обични.

А там с ожулените колене

сред теменужени градини

раздавах някога като дете

прегръдки, песни на дузини.

И времето течеше в цветове,

мечтите идваха на лимузини,

и пазех във своето сърце

приятелите си любими.

И в китните дворове на кюше

играехме до сред нощите,

венчета виехме със детските ръце,

брояхме четирилистни детелини.

Но някак споменът ми избледня

и върнах се във градската ни джунгла,

край мене рейсът бързо прелетя,

награби ме животът бурно, бурно.

 

А в джоба ми самотно прошумя

едно цветче от спомените чудни.

 

© Сеси All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??