Във нежна, лятна нощ сънят не стига,
а утрото настойчиво звъни.
Светът отвън омразно кукурига.
Без полза стискам своите очи.
И ти си тръгваш, някъде ни чакат,
един за друг, как знам, ще ни боли.
Жестокият палач безспир тиктака,
минутите ни заедно топи.
Над нас небето - синьо и прекрасно,
но аз потъвам в пепелна тъга.
За мене и за тебе днес е ясно,
че в този сън открихме любовта.