Като хлапак безгрижен се засмя
с озъбена и шантава усмивка!
Дърветата заблъска, разлюля,
по прашните площади се разплиска!
В очите ми посипа небеса,
развя косите, тежки като облак,
по дланите извая чудеса
и чанове в ушите ми разхлопа!
Изви се покрай босите нозе,
по бузите разля дъждовни капки...
..............................
Не бива никой нивга да умре, ...