Jun 23, 2011, 4:14 PM

Летният дъжд 

  Poetry » Love
731 0 14
Моя вечна любов, виж дъждът полудял
колко страстно танцува в косите ми,
после сякаш ни скрива под плаща си бял...
Като дявол измива следите ни.
И ни пее с любов, моя нежна тъга,
най-красивите трели с прибоя,
а от пясъка вятърът вае нощта –
този нощ, във която съм твоя.
Затова не разкъсвай със думи света –
пожелай ме, без дъх остави ме.
Този залез сме чакали, моя мечта
без посока, компас и без име. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Random works
: ??:??