Sep 9, 2020, 1:26 PM

Летоброене 

  Poetry » Strict forms
1474 11 13
Отмервам времето си не с Христа –
кому е нужна кратката ми ера,
щом новият ми ден, е с ден по-стар
от онзи, който е изчезнал вчера.
А утрешният, блед и ефимерен,
умира без дори да се роди.
Деля със знак, напомнящ древна ерес,
живота си след теб, едва мъждив,
от толкова далечното “преди”...
… надеждата преди да изтече
през грешките на младите ми пръсти,
и сякаш недосукало вълче ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Павлова All rights reserved.

Random works
: ??:??