Небето е тъй необятно и всяка тайна за тебе шепти…

Как в буря, далечна и снежна, ще изчезнат днес моите мечти.

Защото тук всичко е преходно - любов, щастие, тъга…

Защото само ти вечна оставаш и в шепи държиш вечността…

Дали в летописа на времето ще запишеш и моите мечти…

Как всяка вечер мечтала съм да докосна далечни звезди.

Как толкова много съм страдала - за моя вековен народ.

Как всяка вечер се моля да не изчезне от времето българския род.

Пиши, пиши в летописа - как преходът бавно стопява ни…

Как нашите мили дечица робуват по чужди държави.

Как днес хлябът горчи ни, поръсен с надежди нечути.

Как искам светлина на върха да запаля,  да събудя отново духa ни…

Загледана в твоята вечност, там, където сезоните бавно се гонят…

С вятъра искам да тръгнем, с любов и надежда в сърцата…

Ще запалим ли днес светлината, ще попиват ли душите ни миг вечност…

Ще запазим ли дълбоко в сърцата си любовта към майката свята…

Загледана в твойта красота, която  с думи аз не мога да опиша...

Прекланям се пред теб, мила  Родино!