Apr 10, 2010, 4:14 PM

Летя 

  Poetry » Phylosophy
3346 0 20

Знаеш ли какво е...  да летиш?!
Свободно да си залепиш  крилата.
Замах един, а после два и три...
със поглед към небето, не в земята.

Към слънцето, към облак светлосин,
политам, яхнала със хъс мечтата.
Ще стигна, убедена съм, дори за миг
ще мина  най-щастлива
под дъгата.

Ей, хорааа!!! Вижте ме! Летя!
Птица съм безгрижна, волнокрила.
Накичила  съм вятъра с... цветя
и слънчево проблясвам, като свила.

Докосната от цветната дъга,
красива пеперуда ще се върна.
Облякла с обич птицата-душа,
в палитра от любов ще ви превърна.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??